ИЗХЪ̀РКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхърквам. Чак при третото влизане, след юнашкото му изхъркване, видях отеца. Беше се излегнал удобно върху натъпканата със слама ясла и спеше праведния сън на витлеемския младенец. Вл. Колев, БЗА [еа].
