ИЗХЪ̀ХРЯМ, -яш, несв.; изхъ̀хря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Обикн. за кон – издавам кратко хъхрене веднъж или няколко пъти. Някъде ще заприпка тънкокрако конче и тънко ще изцвили – тозчас топло и майчински нежно ще изхъхри някоя кобила. Й. Йовков, АМГ, 138.