ИЗЦА̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изцаквам и от изцаквам се. „Изток“ трябва да задържи своята рига до последния рунд и с това да запази възможността за изцакване на една от освободените трефи на „Север“. НТМ, 1986, кн. 8, 76.
