ИЗЦА̀ПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изцапвам1 и от изцапвам се. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците. ДВ, 1996, бр. 25 [еа].
ИЗЦА̀ПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изцапвам2; изпляскване.