ИЗЦВЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изцвъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изцвъртя̀л, -а, -о, мн. изцвъртѐли, св., непрех. 1. За птици и някои животни – изведнъж цвъртя кратко, веднъж или няколко пъти; изцвърквам, изцвърчавам. Една подранила птичка изцвъртя в храстите. Н. Нинов, ЕШО, 42. Косът подрипна, изцвъртя. Н. Хайтов, ШГ, 220.
2. За човек, глас – издавам звук, наподобяващ цвъртене. – Амии... тя рекла, че го не ще, като не е първенец – изцвъртя пак женският глас. Н. Нинов, ЕШО, 12.