ИЗЦВЪРТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изцвъртявам; изцвъркване, изцвърчаване. На тавана се чуват тънки миши изцвъртявания и после по една посока се разнася бърз тропот. М. Кремен, СС, 48.
