ИЗЦЕЛЯ̀ВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изцелявам1; оздравяване. Монахинята метяла черквата на Св. Богородица, когато чула глас, който ѝ заповядал да вземе вода от кладенеца и да я занесе на императора. Водата излекувала Лъв и той заповядал да се въведе празник заради чудотворното му изцеляване. Ив. Гергова, ЧПБ, 74–75.
ИЗЦЕЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изцелявам2 и от изцелявам се; излекуване, изцеряване.
ИЗЦЕЛЯ̀ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от изцелявам3; оцеляване.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.