ИЗЦЀПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изцепвам и от изцепвам се. Изцепване на свински кожи за бокс.

ИЗЦЀПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Жарг. Отгл. същ. от изцепвам се. – Нали знаеш, че още утре това ти изказване ще бъде извадено от контекста и тиражирано като поредно изцепване?


Източник: Речник на българския език (онлайн)