ИЗЦЕРЯ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от изцерявам и от изцерявам се; излекуване. При кашлицата и разслабването вълнената фланела, която са облича на голо тяло, е полезна като средство за изцеряване. Лет., 1876, 104. Гръците и романите биле млого напреднали в гимнастиката, та имали прешироки язове с топла вода, дето през зимно време могли да са обучават с плуване, било за варди-здраве, било за изцеряване. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)