ИЗЦЍБРЯМ, -яш, несв.; изцѝбря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Избистрям.
2. За болест – довеждам човек до такава слабост, че кожата му става като прозрачна. изцибрям се, изцибря се страд.
ИЗЦЍБРЯМ СЕ несв.; изцѝбря се св., непрех. Диал. 1. Избистрям се. Месечината белее, изток се е изцибрил и скоро ще пукне зората. Г. Божинов, Кар. [еа]. Малко преди да се изцибри луната над Стара планина, будилникът на Стоян Тепавичаров изрева. Ив. Динков, ПК [еа].
2. За планина, връх и под. – преставам да бъда покрит с мъгла и облаци и давам възможност да се вижда надалече. И планината ми са изцибрила – / види са, види са равно Загоре, / из Загоре, низ Загоре нивето, / из нивето, низ нивето лозето. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 96. Изцибрила са й планина, / Петкано, луда гидию, / та са й видяло в Загоре / и на Загоре в лозята. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 241.
3. За човек – губя руменината си, побледнявам от слабост, болест. Лицето му се изцибри, бледо и измъчено. Г. Стоянов, ДК, 199.
4. За житно зърно – ставам дребно, съсухрено, почти празно, обикн. поради суша. Тази година житото се изцибри, зърното е малко, дребно. А. Мочуров, ББН, 117.