ИЗЦЍЦВАМ, -аш, несв.; изцѝцам, -аш, св., прех. Цицам определено количество от нещо (обикн. мляко) или всичко, докрай. – Аз, момче, съм пехотински старшина. И колкото такива зайци хора съм направил, толкова мляко не си изцицал от майка си. ВН, 1965, бр. 4285, 4. изцицвам се, изцицам се страд.
◊ Изцицвам / изцицам из пръстите си нещо. Обикн. с отриц. и в св. вид. Диал. Измислям, съчинявам нещо, като твърдя, че е така, без то да е вярно.