ИЗЦЪ̀КЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изцъкля и от изцъкля се като прил. 1. За очи – който е широко отворен и има стъкленостуден блясък, обикн. поради уплаха, стрес, болест и под. или вследствие на смърт. Ударът накара касиера да дойде малко на себе си. Но лицето му беше разкривено, а изцъклените му очи гледаха с тъп ужас. Д. Димов, Т, 172. Белезникава виделина се тълпеше върху полянката и отблясъкът на гаснещия огън осветяваше ту някое изцъклено око на обесените, ту свитата и сгърчена снага на вкоченясал татарин. Ст. Загорчинов, ДП, 149. Пенко посвикна с полумрака и забеляза трескавите очи на болния Стоян. Стоян гледаше Пенко мълчаливо с изцъклените си очи, без да мигне. П. Здравков, НД, 137. Дельо се върна от свиждането в килията и се отпусна като подкосен. И изведнъж се изправи, страшен, с изпънати сухожилия на врата, с изцъклени очи, и изпсува яростно, като се задъхваше от злоба. Д. Добревски, БКН, 251. // За поглед – който е присъщ на такива очи. Дали подозират близките му, че лежи тук в колата с изцъклен поглед, захвърлен нехайно, като умряло куче? Л. Стоянов, X, 62. Пред Анка се представи тъжна картина: млад мъж лежеше по гръб, с изцъклен поглед и потънал в локва кръв. Ив. Хаджимарчев, ОК, 296–297. Погледът му беше изцъклен, но на бащата се стори, че е жив. Б. Несторов, АР, 204. А мъртвий труп, разгърнат / пред тях, .., бе надалеч извърнат / изцъклен поглед впил. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 134. Обр. Демир взе да се буди нощем, сънят бягаше от очите му. Слушаше как южнякът вие в комина и в душата му ставаше пусто – нещо умираше там, чезнеше, от тъмните ъгли гледаше изцъклен страхът. А. Гуляшки, МТС, 179.
2. Прен. Който е чист и прозрачен като стъкло. Трябва да ти е студено – каза бае Стоян и погледна изцъкленото небе. Елин Пелин, Съч. II, 158. От зори още на събора беше дошъл и Геньо Хаджикостов. Геньо излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. Г. Караславов, СИ, 71. По края на тихия изцъклен поток падаха като черни драскотини отраженията на крайбрежните треви. Ил. Волен, БХ, 20. Нижеха се дните, минаваха месеците. Но спомените за суровия живот в планината, за нощите, прекарани под изцъкленото зимно небе, за влагата в землянкшпе оставаха живи и ярки като свежо нарисувана картина. Ем. Манов, ДСР, 127. Гъстее димът. Редовете редеят. / Летят в пропастта, сякаш бор подир бор / строполени. И вихри над мъртвите пеят. / И свети в очите изцъклен простор. Бл. Димитрова, Л, 252. // За ден или нощ – който е със съвсем чисто небе, на което се открояват ясно слънцето или месецът и звездите. Севда вървеше отстрани между двете коли и гледаше ту наляво, дето по стръмните склонове над реката спяха в зноя на изцъкления летен ден гъстозелени гори, ту надясно, дето се нижеха каменисти баири. Г. Караславов, С, 74.