ИЗЦЪ̀РКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изцърквам1 и от изцърквам се; нацъркване.
ИЗЦЪ̀РКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от изцърквам2; изцвъркване, изцвъртяване, изцвърчаване. От телеграфните стълбове се чу внезапно страхливо изцъркване на врабчета и пак внезапно утихна. Ст. Чилингиров, ХНН, 76.
ИЗЦЪ̀РКВАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изцърквам3.