ИЗЦЪ̀ЦРЯМ, -аш, несв.; изцъ̀цря, -иш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Изцърцорвам.
2. Прен. Обикн. за птица – издавам специфичен кратък звук, глас, който наподобява падането на тънка струйка течност върху някаква повърхност. Една объркана ластовица се втурна през вратата, завъртя се под гредите, изцъцра тревожно и изхвръкна пак. Ил. Волен, ДД, 81. Слънцето се издигаше вече към обед. Бодко се ослуша. Никой. Една сврака прекоси ниско над пътеката и като кацна на отсрещната крива джанка, пискливо изцъцра. В. Ченков, СНД, 81.