ИЗЧА̀НЧВАМ, -аш, несв.; изчàнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Жарг. Променям някого или нещо така, че да започне да се отличава в някакво отношение от обикновеното, обичайното, нормалното и да стане неприятно странен, особен, необикновен. Момичето попадна в една лоша компания, която съвсем го изчанчи. изчанчвам се, изчанча се страд.
ИЗЧА̀НЧВАМ СЕ несв.; изчàнча се св., непрех. Жарг. Променям се така, че започвам да се отличавам в някакво отношение от обикновеното, обичайното, нормалното и ставам неприятно странен, особен, необикновен. Скоро насила ще ни дърпат, скоро по главите ще ни бият да променяме нещата, помни ми думата! Иначе не ми го побира умът накъде ще се изчанчи всичко! С, 1989, кн. 4, 118.