ИЗЧА̀НЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изчанча и от изчанча се като прил. Жарг. Който се отличава от обикновеното, обичайното, нормалното в някакво отношение и е неприятно странен, особен, необикновен. Японците са ревниви към всичко, което произвежда Америка. Пуснат се в Ню Норк нов модел обувки – скъпи, модерни, изчанчени, японецът няма да ги тури на краката си, ала в японските магазини трябва да ги има – да се видят. М. Семов, ЗЯ [еа]. Можете да ги изненадате с нетрадиционен сладолед с няколко вкуса, ядки, плодове, сиропи. Изобщо колкото по-изчанчен вкус, толкова по-добре. С, 2015, бр. 8198 [еа]. Той е от ония изчанчени типове, които си бръснат главите. Вл. Германов, УКБ (превод) [еа]. Изчанчени идеи.