ИЗЧА̀ТКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изчатквам и от изчатквам се. Тя [перката] играе, трябва да я укротяваш с предвидливи завъртания на колелото, още преди изчаткването на жирокомпаса да е подсказало посоката на тази игра... Н. Антонов, ВОМ, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)