ИЗЧЕГЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; изчегъ̀ртам, -аш, св., прех. 1. Чегъртам, колкото е необходимо, нужно или всичко изцяло, докрай; изстъргвам. – Седнете, моля, седнете. – И той му [на кмета] посочи място зад кръглата гола маса, някога боядисвана с кафява блажна боя, но отдавна остъргана, изчегъртана и очукана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 216. Кой е този младеж, ту се спира да затегне до носа ципа на анорака или откърти някое бодливо храстче и с него да изчегърта снега от подметките си. Бл. Димитрова, Лав., 57. Исус се муси от стената. На отсрещната стена господ бог пак търси сред учениците си Юда, а него го няма, защото някой го е изчегъртал. Сл. Македонски, ЕЗС, 36–37. Чичо Малин изчегъртваше с клечица тергията из лулата си. Ил. Волен, ДД, 7.
2. Чрез чегъртане, дълбане изписвам, изобразявам неумело нещо върху твърда повърхност; издълбавам. Започна да чегърта върху сивата кора на железната врата и написа името си. На друго място той [Борис] изчегърта петолъчна звезда. Г. Караславов, Т, 107. На камъка бяха изчегъртали „Да се помни: Генчо и Пумата сърбаха на тоя камък мътеница“. Н. Хайтов, ШГ, 81. Дали неговите възпитаници ще свалят шапки пред опълченеца, или ще се постараят първо да изчегъртат нейде под мраморните мустаци собственото си име в гарнитура от стрели и прободени сърца. Ст, 1968, бр. 1179, 1. изчегъртвам се, изчегъртам се страд. По машината се полепят масло и сажди, образува се плътен нагар, който мъчно се изчегъртва. ВН, 1960, бр. 2642, 1.