ИЗЧЀКВАМ1, -аш, несв.; изчѐкам, -аш и изчѐкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изчѐкнат, св., прех. Диал. 1. С чекнене, чоплене изваждам, премахвам нещо от някъде; изчоплям, отчоплям, отчеквам (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Вземам, измъквам с усилие нещо. – В едно от тъдевашните села живееше един поп. Преди години купил земята на един чифликчия. От ръцете на такива хора като този поп изчекахме земята, която сега на радо сърце даваме в кооперативното стопанство. А. Каралийчев, НЗ, 217–218. изчеквам се, изчекам се и изчекна се страд.
ИЗЧЀКВАМ2, -аш, несв.; изчѐкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изчѐкнат, св., прех. Диал. Откъртвам, отчеквам. Изчекнали пъпките на мушкатото. Δ Изчекнах си нокътя. изчеквам се, изчекна се страд.