ИЗЧЕПА̀ТЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от изчепатя и от изчепатя се като прил. Който има прекомерно разтворени краища, съставни части; разчекнат, разкрачен. Той вчера му показа две мукавени кутии. Едната беше пълна с копчета, а другата с изчепатени писци. Т. Харманджиев, КЕД, 16.