ИЗЧЀРПАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изчерпан. От историята на Язон и аргонавтите, от безбройните фолклорни и приключенски мотиви на древната поезия при търсене на Златното руно, Колхида, Златния век, Острова на блажените всевиждащият слепец сякаш е имал чувство за изчерпаност на този сюжет, за безплодност на търсенията в неизвестността, за излинялост и вялост на романтическия унес, свързан с всички пътешествия към непостижимото. Т. Жечев, МО [еа].