ИЗЧЕРПА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който обхваща, изчерпва всички страни, особености на нещо; пълен, обстоен. Българските минерални извори не са проучени както следва, поради което не може да им се даде една изчерпателна характеристика. П. Делирадев, БГХ, 28. Част първа от неговата книга [„Българска литература“] представлява по-скоро развит конспект, отколкото изчерпателно изложение на проблемите, свързани със старата българска книжнина. Ив. Богданов, СП, 62. Изчерпателен отговор. Изчерпателна информация.
2. За човек – който при излагане на някакви мисли или при извършване на нещо засяга всички страни, подробности на въпроса. Но защо господин Бадев е толкова нервен, толкова изчерпателен, така внимателен и дори благосклонен в крайна сметка към книгата на този нещастен автор? Т. Генов, Избр. пр, 133. Предположението на Левски се потвърждаваше. Като го караха да бъде изчерпателен, те [съдиите] разчитаха да се доберат до имена и места. Ст. Дичев, ЗС II, 754.