ИЗЧЀРПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изчерпвам и от изчерпвам се. Хранителните припаси бяха на изчерпване. Д. Динков, ЗБ, 24. Нозете му [на Калитко] се отказваха да го носят, като непрекъснато трепереха. Силите му бяха на изчерпване. Сви се в една падинка, за да поеме дъх и обмисли. Ив. Хаджимарчев, ОК, 391. В литературата и изкуството настъпват почти периодично моменти на умора, празнота, изчерпване. Б. Ангелов, ЛС, 243. Изчерпване на запасите. Изчерпване на темата. Изчерпване на силите. Изчерпване на възможностите.