ИЗЧЀТКВАМ, -аш, несв.; изчѐткам, -аш, св., прех. 1. С четкане почиствам нещо, някого изцяло (обикн. от прах, кал, нечистотии и др.). – Я си погледни панталона, целият е в конски косми. Събуй го да го изчеткам. Ем. Станев, ИК I и II, 22. През целия следващ ден той разсеяно се щураше между канцеларията и рудника, а надвечер се обръсна, изчетка дрехите и обувките си и отиде у Славови. X. Русев, ПЗ, 166. Поправи възела на връзката си, изчетка още веднъж раменете на сакото си и седна нетърпеливо до масата. М. Грубешлиева, ПИУ, 126. // С четкане почиствам изцяло козина на животно. Той го [коня] хранеше и поеше навреме, чешеше го, изчеткваше го, та не оставаше да се задържи прах по гърба му. Т. Харманджиев, КВ, 356.
2. С четкане премахвам нещо (обикн. нечистотии) отнякъде. Изчетквам кал от палто. Δ Изчетквам косми от сако.
3. Разг. Вчесвам, сресвам с четка (коса) изцяло. Вечер изчетквам косата си хубаво.
4. Прен. Жарг. Поласкавам някого, като изказвам някакви похвали, любезности за него. „Всички в студиото се чудят как може да си на 50 и да изглеждаш толкова млад“, изчетка го водещата. изчетквам се, изчеткам се страд. и възвр. Косата се изчетква добре. Г. Георгиев и др., ФПБ, 50. Изчеткай се, много си изкалян.