ИЗЧЍНВАМ, -аш, несв.; изчѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя, чиня докрай, изцяло; направям. „Пристани, момне, пристани, / със откуп ще те откупа. / Дивана да ти откупа, / икрама да ти изчина.“ Нар. пес., СбВСт, 129. изчинвам се, изчиня се страд.