ИЗЧЍПКВАМ1, -аш, несв.; изчѝпкам, -аш, св., прех. Разг. Обикн. гальов. В езика на децата – чипкам докрай; изкъпвам. – Изчипка ли те мама, Борко? изчипквам се, изчипкам се страд. и възвр. – Изчипкай се, после ще ти разкажа приказка.
ИЗЧЍПКВАМ2, -аш, несв.; изчѝпкам, -аш, св., непрех. За птица – издавам кратък звук. Врабчето надзърна в капчука, където, сгушени, спяха пиленцата му, изчипка и хвръкна над царевиците. А. Каралийчев, НТИ [еа]. Сойка изкряка, кос изчипка уплашено и пак стъклена, занемяла тишина. Ем. Станев, Събр. съч. III, 176. В гъстия листак на акациите славейчето изчипка плахо и замлъкна. ИС, 1924, кн. 10, 5.