ИЗЧИСЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до изчисление1. Работя и върху някои въпроси за изчислителните методи в приложната математика, която подпомага техниката и други области на живота. ВН, 1961, бр. 3009, 4. Изчислителен процес. Изчислителна формула.
2. За машина, устройство – който извършва изчисления, пресмятания. Вероятно тези ракети са снабдени със сложни прибори за събиране и пазене на информации, а също така с високоефектни изчислителни и логически машини за тяхното обработване. И. Спасова, ЧК (превод), 179. Изчислителната портативна машина е особено удобна за работници, на които често се налага да пътуват. НТМ, 1961, кн. 10, 19. Учените искат да съединят всички градски семафори в единна система. Приложението на електронна изчислителна техника ще даде възможност да се определя къде и какъв светлинен сигнал трябва да се даде. ВН, 1959, бр. 2512, 4. Електронна изчислителна машина. Автоматично изчислително устройство.
3. Спец. Който подлежи на изчисляване, който трябва да се получи чрез изчисление, а не чрез измерване. Изчислителното съпротивление на многопластова стена се определя по формула. Ив. Бончев, ЗК, 87. Ако пълната дебелина на пластината е X, то изчислителната дебелина ще бъде S µХ. К. Дойчев, МП (превод), 589. Изчислително напрежение. Изчислителна площ.