ИЗЧИСТВА̀Ч м. Рядко. Работник, който има задача да почиства нещо от излишни неща или нечистотия. Той оглежда, проверява, напътствува. – Блокът да се изчисти хубавообръща се пак към изчиствачите,спойката трябва да бъде здрава. РД, 1961, бр. 44, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)