ИЗЧИСТЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Изчистване. Това время йе определено за изчистение на школата, уредба внътрешна и др. под. Н. Павлович, ЗЖ, 10. В изчистение на въздуха употребявали сложен хлор като с вар, с натр. Ч, 1871, бр. 8, 247. Ний виждаме неуморимия и жилавия в книжевната деятелност почитаеми доктор да се предава с особит мерак върху изчистението на българския език. Ч, 1875, бр. 5, 219.


Източник: Речник на българския език (онлайн)