ИЗЧЍСТЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изчистен. Русенци толкова десетилетия очакваха да влязат в тази зала, дълбоко свързана с историята на града и с българския културен живот през ХХ век. Новият салон е наистина много елегантен – умело съчетание на класическа строгост и изчистеност със съвременни елементи. Д, 2007, бр. 13 [еа].