ИЗЧЍТАМ, -аш, несв.; изчетà, -ѐш, мин. св. изчѐтох, прич. мин. св. деят. изчѐл, св., прех. 1. Чета докрай много, всички неща или нещо изцяло; прочитам. Изчете всички вестници в джоба си, а блокадата все не се вдигаше. М. Грубешлиева, ПП, 270. Той се заканваше вече в себе си да изчете отново всички броеве от началото на годината до последния. Ст. Дичев, ЗС II, 347. Пак звънецът, тоя път на телефона: от издателството. Има излезли коли – трябва да ги изчета до утре и да ги върна. Д. Дамянов, ПИЩ, 34. Като свърших четвъртата грамота, баща ми ме побутна с патерицата. „Спри, каза той, скоро няма да ги изчетеш.“ Ст. Загорчинов, ДП, 225. Пинтата изчете вестника от заглавието до обявленията на последните колони. Г. Караславов, ОХ II, 336. Ръцете му трепереха, докато прочете записката. След като я изчете докрай, отпусна ръката си. К. Калчев, ЖП, 543. – На осемдесет години е, а е прочел едва половината. И все дума, че бог няма да го прибере, докато не изчете цялата книга. А. Дончев, ВР, 138. Когато изчетеш повестта, оставаш с впечатлението, че си чел не повест, а ядовита брошура против калугерите и калугерщината. К. Величков, ПССъч. VIII, 55–56.
2. Произнасям на глас докрай (молитва); прочитам. И мислителят, и човекът се изправят пред трупа на падналия и му изчитат заупокойна молитва. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 67. Най-подир сичкото събрание изчита „Отче наш“ и свещенослужителят завършваше обряда с чтението на евенгелието. Р. Каролев, УБЧИ, 122.
3. Диал. Изброявам, изреждам. – Та заредиха се, ха дайте за Успение Богородично, ха за светостта на кръста по Кръстовден; че то... колко пъти беше, мога ли ги изчете! М. Смилова, ДСВ, 211. Гражданско землеописание разгляжда пръво разделението на всичката земя, второ изброюва (изчита) жителите по всичката земя. Г. Икономов, КЗ, 13.
4. Остар. и диал. Чрез четене научавам нещо. – Което изчетеш от книгите, с него учен ще се правиш. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. Всичко, що художникът възприема – непосредствено преживява, чува от други или изчита от книги – се втълпява и остава за дълго време в паметта му. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 180. изчитам се, изчета се страд. – Всеки разказ трябва да се постави на такова място в книгата, че когато самата книга се изчита страница след страница, да се чувствува вътрешната връзка в съдържанието на разказите. СбАСЕП, 444.