ИЗЧИЧУНЍЗВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от изчичунизвам и от изчичунизвам се.
– Друга форма: изчучунѝзване. – От Τ. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
