ИЗЧÒПЛЯМ, -яш, несв.; изчòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С чоплене изваждам, махам нещо отнякъде; изчовърквам. Мито Пецов изведнъж чукна с кехлибареното си божигробско цигаре по масата, изчопли с обгорената кибритена клечка угарката из гърлото му. Т. Харманджиев, КЕД, 56. С клечка за зъби чоплеше в устата си, за да извади едно здраво затъкнало се между гъстите му кътници парче пастърма. Като го изчопли, той заглади мазните си навити мустаци, приветливо се усмихна. Т. Харманджиев, КВ, 280. Видях как изчопли от ръкава си парченце кал, сви го на топчица и небрежно го изстреля с нокът към пътя. П. Вежинов, ЗНН, 81. Кръглите им мънистени очички [на синигерчетата] оглеждат внимателно всяка пукнатина, а малките им човчици с мъка изчоплят оттам различни пакостници. К, 1963, кн. 2, 14.
2. Чопля всичко докрай. Изчоплих цял плик семки.
3. Прен. Разг. С усилие научавам или постигам, получавам нещо от някого; измъквам. Седне край пещта, подпре си главата с двете ръце, въздиша, мълчи и гледа като ядосан. Невястата му в такъв случай рядко можеше да изчопли от него някоя дума. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 117. Босната не го пусна. Той го накара да седне и му поръча едно кафе. Но колкото да обръщаше разговора на тъй, на инак, нищо ме можа да изчопли. Ст. Чилингиров, ПЖ, 127. Вечер Въкрил обикаляше десетниците, срещаше се с партийците, наминаваше по домовете на сдружени земеделци и все гледаше да изчопли нещо от тях – кое за помощи, кое за оръжие... Г. Караславов, ОХ IV, 453. На основание тези ми книжа вика ме Хюсни паша и ме изпитваше с надежда да изчопли бозна какви неща от мене. Св. Миларов, СПТ, 169. изчоплям се, изчопля се страд.