ИЗЧОФЍЛЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от изчофиля като прил. Изкривен, изкълчен. Не ще достигнеш ти до върховете / с тоз прехвърцунен, изчофилен стих – / и жал ми е за тебе, мил поете. К. Христов, В, 32.
