ИЗЧУ̀ДВАМ, -аш, несв.; изчу̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Индив. Учудвам. Тимотей, като отивал да са надпира за цената на олимпийските игри, изчудва сичките гледачи с живния цвят на лицето си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 27. изчудвам се, изчудя се страд.
ИЗЧУ̀ДВАМ СЕ несв.; изчу̀дя се св., непрех. Остар. Индив. Учудвам се, почудвам се. Народът наместо да са изчудва и похвалява такива думи [непознати], той са подиграва с тях. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 9. Но ако очите му са премрежват от хиляди звезди, що ги съзира, умът му ще са изчудва още повече, когато познае, че те звезди са толкова слънца, прилични на нашто. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 11.