ИЗЧУ̀КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изчуквам1 и от изчуквам се; почукване, чукване. Чува се изчукване по вратата.
ИЗЧУ̀КВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изчуквам2 и от изчуквам се.
