ИЗЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; изчу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Чупя много неща или всичко; изпочупвам. Анко само ги [дроплите] милваше и ги окайваше, че са останали без криле. „Защо са им изчупили на горките птици хубавите крила?“ Ц. Гинчев, ГК, 221. Умили я [Яна], вчесали я, / кош гребени изчупили. Нар. пес., СбГЯ, 145. Прегръщал сам я, мамо, / целувал сам я, / .., / изчупил сам ѝ, мамо, / шарени стомни! Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 201.
2. Остар. и диал. Счупвам. Наполеон: – Имаш ли някакви драгоценни работи? Сантин: – Имах, обаче се принудих, та ги все продадох. Наполеон: – Маршанде, донесете ми неколко чаши сребрени. Добре. Изчупете ги сега. Хр. Драганович, НБ (превод), 154. Ой ми ва вази дружина / .. / Ако ми пушка не фърли, / пушката ша си изчупя / .., / че стисна пушка бойлия, / прао си в дърво умери. Нар. пес., СбНУ XXVI, 61.
3. Остар. и диал. Излюпвам. През пръвата половина на месяц априлия по нашите места черницата земе да пуща листа. Сега пръва грижа на всякий бубохранец ще бъде да си изчупи час по-скоро бубените гъсенички из яйцата. Лет., 1874, 192. Буби, изчупени с правена топлина, не траят на бръза промяна на топлината. КН, 1873, кн. 6, 11. – В дън ми лежи люта змия, / върше кърши сиво сокле, / да ми вийе вито гнездо, / да изчупи дребни змийки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 63. изчупвам се, изчупя се страд. – Как? Царьо ли е узаконил секи человек да зема по седем жени? Това е по-лошаво, нежели да повелейше да са изчупят сичките огледала, що са намират в града. ВУХБ (превод), 17.
ИЗЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; изчу̀пя се св., непрех. 1. Чупим се много, всички, или нещо изцяло; изпочупвам се. При експлозията се изчупиха всички прозорци.
2. Остар. и диал. Излюпвам се. Не храни ония буби, които пят-шест дни по-късно от другите са ся изчупили. Лет., 1874, 191. Като ся отвори трапчето, изчупват ся оттамо до петдесет или сто рибчета, големи колкото комари, и плуват наедно с родителите си. ИЗ 1874–1881, 149.