ИЗЧУРУЛЍКВАМ, -аш, несв.; изчурулѝкам, -аш, св., прех. 1. За птица – чуруликам изведнъж, за кратко време. Подхвръкваше птичка, изчуруликваше весело и се спускаше като стрела накъм близката горичка. Кр. Григоров, Н, 20. – Чик-чирик! – изчурулика птичката и се загуби в зелената гора. Св. Минков, СЦ (превод), 72. Тя [баба Фета] чакаше да изчурулика косът на черницата и да си дойде Герасим. Ст. Даскалов, СД, 268. Цяло лято лястовичките свободно влизаха през отворения прозорец на стаята ми. Те обикаляха бързо, бързо, кацваха на долапа с книги, изчуруликваха нещо весело или тъжно, според времето, и си отиваха. Елин Пелин, ПР, 112.
2. Прен. За глас – прозвучавам звънко, приятно. Тя ще се зададе с букварче в ръка и с корделка на главата и хубавото ѝ гласче ще изчурулика: – Добър ден, дядо. Ст. Марков, ДБ, 491.
3. Прен. Обикн. за дете или жена – изричам нещо със звънък, приятен глас. – Много ми е приятно! – изчурулика тя [дамата] с тънко гласче и тръсна русите си къдри. П. Незнакомов, БЧ, 132. Като зърнеше дядо си, детето изчуруликваше, хвърляше се в прегръдките му и гο притискаше с малките си пухкави ръчички. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 28.