ИЗЧУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изчу̀шкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Чушкам докрай много или всички зърнени растения, за да извадя, прибера семето от шушулката, обвивката, чушката им; очушквам, оронвам. Настлаха върху платнището пред палатките бобените чушки, сгазиха ги като нестинарки жарава и ги изчушкаха до зрънце. Ст. Даскалов, ЕС, 247. Седянката се привършва. Всичкият кукуруз е изчушкан. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21.
2. Прен. Пренебр. Изгонвам, изпъждам, отстранявам някого отнякъде. Баба Мария трябваше да спи в стаята на Илия, като взимаше при себе си и малкия Огнян. Илия се смееше: – Вие, другари ръководители, както сте почнали да се плодите, догодина току-виж, сте ме изчушкали на двора. Ем. Манов, ДСР, 426. Когато председателят бе изчушкан от председателството за неоправени бакии, Пъца реши, че той е излъгал мечтите ѝ, и го заряза. Ем. Манов, В, 54. изчушквам се, изчушкам се страд. – Добре ни помогнахте вие! Виж що нящо [кукуруз] се изчушка. Фалà ви. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 21.