ИЗША̀РВАМ, -аш, несв.; изшàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Шаря, украсявам с шарки, рисунки много неща, всички или нещо на много места, изцяло; нашарвам, изпошарвам. Нанесоха върху нея [картата] всичко с пълни подробности. След като я изшариха до последен предел, Свилен я сгъна внимателно. П. Вежинов, ЗЧР, 110. Запретнатите до лакътя ръце бяха изшарени с глави на животни и чудовища. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Цялата долинка беше изшарена от алеи, посипани с бял пясък. Ал. Бабек, МЕ, 182. Араб гради кули покрай море, / загради ги, та нашари ги. / .. / Що какво съм кули изшарило, / оти немам една стара майкя / да ми седи у шарени кули? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 72. изшарвам се, изшаря се страд. и възвр.