ИЗШЀПВАМ, -аш, несв.; изшѐпна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Казвам нещо с шепот; изшептявам, прошепвам. Всички си огладиха брадите с ръце и изшепнаха нещо, но не се разбираше. Ц. Гинчев, ГК, 163. – Отвори! – отчаяно изшепна тя. Кр. Велков, СБ, 52. Аз ги гледах, като че ми се искаше да протегна ръце към тях, да ги прегърна и между сълза и целувката да им изшепна със сдавен от вълнение глас: „Сбогом, сбогом, прощавайте!“. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. изшепвам се, изшепна се страд.