ИЗШЍЛУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изшѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изшилвам. После изшилуват йедна тояга и я побиват. СбНУ XIV, 182. изшилувам се, изшиля се страд.
ИЗШЍЛУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изшѝля се св., непрех. Изшилвам се.