ИЗШИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изшиптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изшиптя̀л, -а, -о, мн. изшиптѐли, св., непрех. Индив. Казвам нещо със съскащ шепот. – Тръгвай! – изшиптя със страшен глас Чорни. – Тръгвай или ще те стисна за гръцмуля! П. Вежинов, НС, 248. – Как се казваш? – Моно! – задавено изшиптя момчето. П. Вежинов, НС 265.