ИЗШИПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изшипя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изшипя̀л, -а, -о, мн. изшипѐли, св., непрех. Издавам звукове, обикн. при говорене, които напомнят удължен изговор на ш, с; изсъсквам. – Каква е тази покана от името на непознато лице? – Хайде и ти, Гавриле! – изшипя интимно слушалката. Г. Караславов, Т, 5. Мечката застана върху стъпалото от едната страна на файтона – с револвер в ръка. Орце направи същото – от другата страна. И изшипя към файтонджията. А. Страшимиров, Съч. V, 412. Той вече беше на около петстотин метра от дома си, когато от тесния и крив сокак зад оброчището „Свети Георги“ се счуха стъпки, сетне нещо изшипя, издрънча зад колата и само миг след това вълна на страшен взрив го хлопна изотзад и отдолу. Г. Караславов, ОХ ІІ, 625.