ИЗШИРÒКО нареч. Диал. Широко, нашироко. Той въздъхна изшироко с гърдите си и почти му се дощя да извика и запее. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. В стремежа си да обхване по-изшироко градския живот, както долови духа и настроенията на селската среда, той [Страшимиров] не успя. И това сам изповядва. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. В това време край нас се запрепъваха другарите му, крачеха някак изшироко и неохотно, като че ли не бързаха да излязат навън. П. Искренов, АНТП [еа].