ИЗШЛЯ̀ПВАМ, -аш, несв.; изшля̀пам, -аш, св., непрех. Шляпам изведнъж веднъж или няколко пъти; шляпвам. Тук тръстиката беше гъста и висока – слънцето едва си пробиваше път. Внезапно пред краката му изшляпа риба. Ат. Мандаджиев, ОШ, 88. Преди това тишината в кабинета я [жена ми] дразнеше. Изшляпваше, открехваше вратата. Г. Крумов, Т, 56.