ИЗШУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изшумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изшумя̀л, -а, -о, мн. изшумѐли, св., непрех. Разг. Изшумолявам. Ято патици изшумя над главите им. Б. Балевски, СП, 32. Ненадейно нещо изшумя зад мене. Озърнах се. Дали не е вълк? Л. Александрова, ИЕЩ, 21. Чохените му потури, обшити с шестнадесет реда гайтани, меко изшумяха и той удобно хлътна в седлото. Ст. Сивриев, ПВ, 108. изшумява се, изшуми се безл.