ИЗШЪ̀ТВАМ1, -аш, несв.; изшъ̀там, -аш, св., прех. Диал. Изшетвам. Кака Дина се зачудила кога е станала и кога е извършила сички тие работи. – Защо пък толкова си изшътала! – натякнала ѝ тя, уж като на шега. Т. Влайков, Съч. II, 272. Комитата, който бе преживял не едно сражение, който бе изшътал „цялата Македония“ и бе лежал в албанските затвори, сега се бе здраво прилепил към отсрещната стена и едното му око бе обърнато към тавана. Ем. Манов, ПЯ, 173–174. изшътвам се, изшътам се страд.
ИЗШЪ̀ТВАМ2, -аш, несв.; изшъ̀там, -аш, св., непрех. Диал. Изшътквам. Дълго време не успях да го [красивото момиче] видя, макар че понякога ми изшътваха да отида на прозореца. П. Вежинов, ЗНН, 23.