ИЗШЪ̀ТКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изшътквам; изшиткване. Само Стоянка радостно възкликна и се хвърли да го целува. Но предупредителното изшъткване на бащата смути и нейната радост. X. Русев, ПС, 57.
