ИЗЩА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изщавя като прил. 1. За кожа – ощавен, обработен със специални вещества. Изщавени кожи.
2. Диал. Оскубан, ощипан. На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинек – тоалетът на цяла куда изщавени гъски. Ив. Вазов, ЗП, 12.